Пресинформации

Трудно ли е да снимаш диви животни? Фотографът инж. Цветомир Цолов: „Човек трябва да „улови мига“, нищо не можеш да композираш и да повториш!“

Любим момент на фотографа е да успее да заснеме „сватбуването“ на елените на територията на Югозападното държавно предприятие.

Когато човек погледне кадър на диво животно, заснето от Цветомир, неминуемо си задава въпроса: Как е успял да се доближи толкова близо, за да улови емоцията? Често на кадъра се вижда дъха на елена и имаш чувството, че самият ти си попаднал в дивата притода, на сантиметри от обитателите и.

Всъщност, за да успее да пресъздаде това, е нужна добра техника, но и не само. Цветомир Цолов започва да снима веднага след завършването на средното си образование, когато си купува един обикновен фотоапарат. Като студент отива на бригада във Великобритания и със събраните пари си купува първия професионален апарат. От 11 години се занимава професионално с фотография, а през последните 2 снима на територията ЮЗДП. От малък обича гората и дивите животни, а сред природата, освен че работи, намира и своя „тих пристан“. „В това забързано и натоварено ежедневие, всеки час, прекаран сред природата, ме зарежда с много положителна енергия, с доброта и любов“ – казва той. „В ЮЗДП има богата природа и голямо биоразнообразие. Голяма природа и голяма красота! Любими са ми местата с много дивеч, на територията на предприятието имам десетки такива места“.

Обича да снима елени – лопатари и благородни. В есенния период заснема така наречените „сватби“. Тогава женските екземпляри се разгонват, а мъжките ги оплождат, а това е придружено със силен рев от страна на мъжките и с ожесточени борби. Еленът лопатар се слави с това, че боят за оплождане на много женски е яростен. Интересът на фотографа е насочен към мъжките екземпляри, които са изключително красиви, особено по време на така нареченото „сватбуване“. Тогава се получават най-хубавите кадри.

В повечето случаи заснемането се провежда на сериозна дистанция, въпреки че всеки фотограф се стреми да я намали всячески. Не един или два пъти Цецо е правил опити да се доближи максимално до обекта на своите снимки. И често е успявал. Опознал е поведението на животните и си служи добре дори с природните явления към дадения момент. Много е важна посоката на вятъра, разказва ни творецът, ако духа в посока към животните, те усещат човешкото присъствие и мигновено изчезват. Трябва да имаш голямо търпение и да се опиташ да се доближиш най-близо. „Успявал съм да вляза директно вътре в „сватбата“, както на елена лопатар, така и на благородния елен. Доближавал съм ги до разстояние от 5 метра. Когато, вътре в гората, влезеш в едно такова „сватбовище“, мъжките реват, женските тичат, буквално гората ври и това е едно невероятно чувство, в момента съм настръхнал, пресъздавайки тези мои изживявания“. Заснемането на диви животно е много сложно, защото се случва миговено. Човек трябва да „улови мига“, нищо не можеш да композираш и да повториш. Понякога е нужен и късмет, но той спохожда добре подготвените, знаещите и можещите хора, категоричен е Цветомир Цолов.

Всеки път адреналинът го тегли все по-близко към животните. Имал е няколко атаки в гората, тогава трябва да се действа мигновено и решително. Не трябва да забравяме, че това са диви животни, не трябва да прекрачваме границата, след която животното се чувства уязвимо и е готово на атака. Разказва ни за едно от „нападенията“: „От 40 метра дистанция ни нападна животното, с ловния водач успяхме да скочим в джипа секунди преди сблъсъка с глигана. Дори в момента, в който се оттегляхме, животното продължи да напада“.

На територията на ЮЗДП елените (лопатар и благороден), муфлонът и дивата свиня са с изключително добри заложби. В Държавно горско стопанство „Дикчан“ е интересно да се заснеме глухар, в „Осогово“ е снимал прекрасна сърна.

Обича да снима всички животни и търси нови видове, които не е заснел. „Мечтая да срещна в диво състояние вълк по светло, което е почти невъзможно, но човек вярва в мечтите си!“ А ние му пожелаваме успех!